Това е кьща с история. В началото била дом на богат габровец, но скоро съдбата й отрежда да стане училище за половин век, по-кьсно тук е Кметството на града - за 36 години, десетилетия е градска амбулатория и почти толкова -музейна администрация. Междувременно тя е болница за бежанците по време на рус-1 о-турс1ата освободителна Война и мястото, Където се основава един от първите в страната Комитети на Българския Червен Кръст. Сега тази 160-годишна сграда е Къща на спомените - музейна експозиция, подре­дена с професионален опит и много любов .Това са спомени за живота на градоначалници, индустриалци и техните фамилии. Спомени за едно униКално българско Възраждане на държавности най-вече за габровеца, който със своята предприемчивост, трудолюбие и постоянство се пребрьща в символ за просперитета на един освободен народ. От вън днешният по­сетител вижда един образец на стилна балканджийска архитектура, с каменни пло­чи на покрива, широк чердак, бели стени и тьмнокафява рамка на дървена конструкция. Когато влезе, той попада в един друг свят с дискретен чар на Виенска мебел и Красиви предмети, донесени от различни краища на света, които габровецьт е посещавал, за да си купи най-новото за своята фабрика, за да набере опит или получи престижно образование, или да стане партньор на големи фирми. От Входната Врата, по дървена стълба се стига до чердака, от където не само се наблюдават запазените Къщи на една старинна улица и разхождащите се габровци, но и се организират срещи, мини изложби и почивка под Клоните на голямата липа. Разглеждането започва с обширен хол, представящ музикален салон с пиано и гарнитура стил „Ампир", по стените - старинни снимки, изящни полилеи и аплици, малки витрини за тематични изложби. Първата стая вдясно е подредена делово ка­то кметски кабинет. Върху тъмния фон на достолепно бюро и малка библиотека с книги по българското законодателство изпъкват старинният телефон, мастилни­ца, чайник, пишеща машина и закачалка с официален фрак и чадър . По стените са окачени портретите на едни от най-Видните Кметове на града, а на бюрото лежи албум, съхраняващ ликовете на членове на известни габровски фами­лии. Следващата стая е мъжка гостна, създаваща атмосфера за делови разговори и решения за политиката, градското управление и икономиката и културата. Дома­шен уют тук внасят салонният часовник с махало, диваньт с цветна дамаска и пъс­трата картина над него. Срещу тях е шкаф с чаши за Кафе, имитация на японски порцелан, изработен в Чехия, божигробска стъкленица, прибори за пушене и изящна ваза. Срещуположно се влиза в стая, отредена за женско матине, по-точно гостна с удобен диван, много огледала, предмети от Венеция, Германия и Австрия, Един манекен с облекло от Виена и портрет на красива габровка дават представата за местните жени. Дискретна врата разделя тази стая от моминското убежище, където са най скъпите вещи на младото момиче - Вносните дрехи, тоалетКата с приборите от Германия, кахлената печка, леглото с изписаните табли и любимият портрет. На малка масичка е поставен гергефът със започнат гоблен и модни спи­сания, а на пъстър параван сякаш току-що е поставена нощницата на девойката. В тази Къща-музей цари спокойствие и уют, който не се нарушава дори от мини театралните спектакли, камерните концерти, родовите срещи и заниманията по ръкоделие. Тук достолепните дами слушат стари градски песни и да си направи ретро снимка, облечен с дрехи от гардероба на една отминала епоха. В тази къща всеки може да си направи сам по един красив спомен да опита миналото и да забрави за малко настоящето сега.